Кротушка

Риба Кротушка е позната още с под названията воденичарка, дерменджийка и с латинското наименование Gobio gobio.

Формата на тялото й е вретеновидна и е представител на семейство шаранови. Според условията на местоживеене тази риба сменя цветовете си и може да се наблюдава в големи различия в размери и тонове на тялото. Обичайно размерът, до който достига е дължина от 20 см и тежест около 100 г. Сред най-ловени с въдица кротушки са тези в размер от 12–15 см. Риба кротушка има вретеновиден силует и хармонични жълтеникави плавници, изпръскани с тъмни ивици. По гърба е в зеленикав-кафяв цвят, може и маслинен или сив. Има едри сравнително добре заловени люспи, без покритие от слуз. В страните на тялото по страничната линия има ивици с по-тъмни петна. Цвета им е тъмнокафяв, черен или синкаво-черен. Кротушката има голяма глава, едри очи и устата е разположена в долната част, по ъглите с по един брой мустаче. Всички, нейни характеристики навяват за дънна риба. Интересното при нея е, че обитава и много плитки води, които са, както подвижни, така и бавно течащи и застояли. Най-важно условие за водата, която обитава кротушката е тя да е чиста, без тиня или много струпвания от водорасли. Дъното трябва да е покрито със ситен чакъл или пясък.

Риболов на Кротушка

Кротушката живее и се движи на пасажи. Това я прави много подходяща за ловене, чрез захранка и подхранка. Тази риба се храни единствено денем, което трябва да е добре известно на рибарите. В такъв случаи риболова им може да се организира от не много рано сутрин, а в обичайните сутрешни часове, когато рибката е изгладняла и тръгва в търсене на храна. Мястото за хвърляне на захранка, трябва да е добре подбрано. В това число чисто дъно, без наличие на тиня, водорасли, клонки и други неща, които да спъват улова. Дъна с камъни или покритие на пясъка са най-подходящи. Те се избират според сезона. Така например есен и пролет се избират дъна от около 2 метра, в летният сезон се избират и по-малки дълбочини, със средно дълбоки бързеи. Когато има течения, рибите се укриват зад камъни или скалисти места и изчакват, докато се появи примамка, която да ги подлъже.

Захранването се съобразява с условията, така например в спокойни води е подходящо да се хвърлят по 5–6 топчета мачкан хляб замесен с глина.

Когато има течения захранката може да бъде от малки топчета замесени с глина, може накиснат и мачкан хляб с кюспе. Всичко това е добър вариант, при който рибите усещат мириса на храна от далеч и се пускат на примамката. Тогава идва ред на подхранката, с която не бива да се прекалява, а единствено да се подава на равни интервали, с цел да се задържи интереса на кротушката. За подхранка може да послужат и няколко дози накълцани торни червеи, те действат благоприятно, когато има ясен спад в кълването.

Като цяло риболовът на кротушки представлява голяма атракция и буди интереса в големи количества. Много пъти улова на кротушка може да е съпроводен от почти цял пасаж, а това обещава не само приятни мигове за въдичаря, но и богата трапеза. В чести случаи се ловят по 50 до 100 рибета на едно място, но това не обещава сполука на следващия риболов ако той е на същото място.

Още за кротушката

Кротушките са подходяща стръв за риболов на плувка на речен кефал, костур и бяла риба. При монтаж на дънна линия се употребяват класическо чепаре, или междинен поплавък с булдо, стиропор, корк. За дълбоки вирове и реки се използва рачило с плосък камък и жилав качамак. Задържа се и се изчаква 15–20 минути, след, което рачилото се вади. По сходен начин се ловят риби и в язовирите.

При улова на кротушки най-подходяща е екипировка от телескоп без водачи, чиито размери са между 4 – 4,5 метра. За основно влакно се ползва номер 0,12 и повод 0,10, тук се употребяват куки с №14 до №12, защото рибката има здрава уста.

При риболов в река не е препоръчително да се използва цветна и ярка плувка, защото рибите имат добро зрение, а в чистата вода неестествените цветове се открояват значително.

Според типа на водоема се прави и утежняване. В неподвижна вода се поставя равномерно разполагане на сачми и вертикално се балансира, докато на река подреждането започва на педя разстояние от куката и близо до плувката.

По отношение на кулинарните качества, трябва да е известно, че кротушката има костеливо месо, което се смята за деликатес. Най-вкусна и лесна за приготвяне кротушката става пържена. В някои рецепти се прави овалване в галета, в други мариноване в сметана и зехтин. Месото на рибата е сладникаво, бяло и леко на вкус. Като единствен недостатък остава твърдия гръбнак, който трябва да се отстрани.

Червеноперка

Латинско наименование на риба червеноперка е Scardinius erythrophthalmus. Тя се отнася към семейство шарани, а като вид е една от най-красивите риби, срещани по нашите води. Много е сходна с бабушката, но в сравнение с нея се среща значително по-рядко.

На големина червеноперката достига до 40 см в дължина и тежи до един килограм. В много редки случаи може да се уловят и по-едри парчета достигащи по килограм и половина. Сходствата й с бабушка са много, а различията са няколко и се състоят в очите. При червеноперка риба очите са в жълт цвят, докато за бабушката са характерни оранжево червеникавите такива. Устата също е различна и при червеноперката е обърната на горе, а това определя и начинът и на захапване на храната, отдолу нагоре. Друга разлика с бабушката е слузта по люспите, която при червеноперка липсва. По гърба тя е в зелено и кафяво и с бронзов или златист оттенък на люспите, а гръбната й перка се намира назад след коремните плавници и това я прави гърбава. При малките на риба червеноперка люспите са в сребрист цвят. Формата на тялото й е странично сплесната и прилича на платика, за разлика от бабушката. Много интересни са плавниците й в червен и виненочервен цвят, в редки случаи могат да са оранжеви или жълти. Червеноперката расте по-бързо от риба бабушка и обитава основно бавно течащи или застояли води. Обитава средните и повърхностни пластове, където намира и укритие около растителността. Слабо алкалните води са подходящи за развитието й. По нашите водоеми се среща рядко, в сравнение бабушката, която обитава почти на всякъде. Прехраната й от зараждането се състои от зоопланктони, а когато порасне достатъчно се прехранва от охлюви, насекоми, растения, личинки.

Риболов на червеноперка

Риболов на риба червеноперка се прави значително по-трудно, защото тя обитава места с водорасли и шавари. Те са нейните укрития, но заради тях и захранването трябва да се извършва по-прецизно. За разлика от бабушката, червеноперка излиза по повърхността само в топлите летни дни и със специфичният начин на захапване на храната издава присъствието си, чрез специфичен шум. Захранката за червеноперка трябва да е лека и това я задържа за известно време в горните пластове на водата или в средния слой. Целта тук е тя да не пада на дъното, а да се разтвори обилно по-горните част на водата. Захранката се прави с накиснат и добре изцеден хляб. След това се стрива на дребни трохички, без да се мачка. Някой рибари използват бисквити, галета или трици вместо хляб. Когато мястото е разположено между повече растителност или образува дупка в растителността, на мястото може да се пусне захранката, под форма на каша. За подхранка се ползват не много големи топчета, защото рибата е плашлива и лесно може ад се пропъди, ако примамката се пуска със сила и шум във водата.

Месото на червеноперката е горчиво поради растителността, с която се храни. Горчивина се усеща за дълго, за разлика от месото на бабушка. За да се избегне неудобството от това накисване в прясно мляко е добър метод за избягване на неприятното усещане. Най-добре се приготвя пържена.

Бабушка

Риба бабушка е известна още като червеноперка, платика и дори платичка, което не е съвсем точно. На латински се нарича: Rutilus rutilus.

Бабушката е ред най-срещаните обитатели по нашите води. Тя има изключително сходство с червеноперка, което определя и едно от названията й. Отнася се към семейството на шарана, а видът й се определя много от местообитанието.

На размери бабушката може да достига около 40 см и тежи до 1 кг. в благоприятна среда. За най-ловени парчета са тези с дължина от 10 и 20 см и под килограм тежест.

Има удължено тяло и с това се различава от платиката. При достигане на определена големина, вретеновидната й форма се изменя и развива на височина.

Също както червеноперката, така и бабушката е странично сплескана риба. Притежава едри сребристи люспи, покрити със слуз. Има и странична линия, която ясно разграничава двете части. Цветовете по гърба на бабушката са сиви, зелени, кафяви, а понякога дори маслинени. Опашката, перката и гърба са в характерно сиво зелен нюанс, но в много случаи преливат и към червено.

Аналната перка е оранжево червена, а долните плавници са в червено. Очите на бабушката също са оранжеви или червени, а с времето и възрастта цветовете в червено се засилват.

Много пъти е бъркана с червеноперката, именно заради окраската си и често е наричана с това наименование поради краските си.

Бабушката има значително малка глава, тъпа и закръглена муцунка.
(още…)

Риболов на бабушка

Риболовът на бабушка е съпроводен от правилно избиране на място. То трябва да наподобява чакълесто или пясъчно дъно, да се разполага в близост от брега и да не е прекалено наситено от водорасли и шваби, но не бива и да липсват такива. Много често бабушката е и първата рибка улавяна от начинаещият рибар.

По отношение на захранката за бабушка се използват няколко големи топки намачкан и замесен хляб с кюспе, замесени с глина.

Много подходящи са и готовите рецепти на смески, те значително много примамват бабушката. Наред, че тази рибка се среща значително много, то и апетита към захранките е голям и остър, а това обяснява бързата й реакция при подаване на стръвта. Подхранка се пуска на избраното място често и на малки порции. В много от случаите те биват вече използвана стръв. За подхранка се използва варено жито, качамак, кускус, торни червеи и други.

При улов на бабушка едно от предназначенията й е стръв. Тя служи като такава на риболов за костур, когато размера й достига 6 см, в случаи, че са уловени по-едри бабушки с дължина от 10–12 см, то може да се опита за риболов на бяла риба. За примамка на щука или сом се ползват над 12 см парчета. Закачването на бабушка за стръв става под задната перка или в дебелата месеста част от опашката.

Може да се направи и монтаж на две тройки, за улов на щука. Тази рибка се улава по-лесно от уклея и влиза повече в рачилото. За примамка може да служи омесен хляб и кюспе. Дори уловена и поставена в кофа с малко вода, тя издържа много повече от други риби за стръв. Това я прави предпочитана за риболов на хищници.

Погледната от кулинарните качества бабушката има сочно, крехко и бяло месо. Прехранването й с водорасли, прави месото през лятото леко горчиво и в аромат на трева. По-малките парчета се пържат като уклейчета в цял вид предварително оваляни в брашно.

Риболов на платика

Платика се лови само с добре предвидена захранка. Това трябва да е известно на всеки въдичар. Захранването става, чрез прецизно и внимателно подготвяне и пускане. Взема се под внимание и факта, че риба платика е изключително плашлива. Тя може да избяга при най-малкия шум, плясък или движение на водата. За улеснение на рибаря, местата, където се намира платиката често са издавани от самата риба. Ровейки по дъното на водоема, в търсене на храна, тя създава малки и по-големи мехурчета, които излизат на повърхността като балончета. Когато водата във водоема е чиста, бистра и бавнотечаща, те лесно могат да се уловят и това значително издава рибата.

Щом вече имаме местонахождението й, то идва ред на подбора на дълбочина. Той трябва да е окол 6 метра, а дъното непременно е глина или тиня. За подхранка на платика се ползват готови материали, те са и най-практични за риболов на тази рибка. Храната се овлажнява, от нея се правят топки, които се мятат в дадена зона, с това се маркира петното, което трябва да се ползва през цялото време. Смяната на местата не е препоръчителна.

Погледната от кулинарните способности, платиката притежава нежно, крехко и бяло месо. Специфично за платиката е отстраняването на люспи, които са покрити със слуз. Тя се премахва единствено и само, чрез старателно измиване. По-дребните рибки се пържат цели, а едрите такива се режат на парчета. Тази риба, за разлика от бабушка и червеноперка няма характерния тинест или горчив привкус.

Платика

Дунавската платика, позната още само като платика и наричана на латински Abramis brama е от рода шарани. Характерна за нея е малката глава, странично сплескано тяло, преливащо в лека извивка, висока гърбица, зад главата и опашен плавник приличащ на кил. На размери тази риба достига 60 см и може да тежи до 6 кг. На цвят платиката е в сиво и черно и през целия живот запазва тези краски, като единствено се обагря в бледосиви точки, наподобяващи обрив. Цвета й се определя от водите, които обитава, като малка може да е леко сива, а по-голямата платика бие към черно. Има малка уста, подобна на хобот, в разпънато положение. С нея рови по дъното на водоема, за да издирва прехраната си.

Платиката живее на стада. Обитава главно река Дунав, а в много водоеми, бива изкуствено разселвана. Обича главно топли водоеми, но се наблюдава и в по-студените такива с по-големи течения.

Предпочита глинести дъна или тези покрити от малко тиня, за разлика от пясъчните, по които никак не си пада. Харесва места, където лесно намира укрития и има възможност да изравя храната си от тинята, чрез хобота уста. Прехраната й се състои от насекоми, личинки, червеи и други, а в летните дни пасе водорасли, тръстика и друга растителност, разположена във водата и около нея. Движейки се на стада и прехранвайки се с растенията понякога се чува по брега звучно гризене на тревните площи.

Средната продължителност на живот у платиката е 15 години, но може да достигне и до 20. През първите две от живота си расте бавно, а след това ускорява растежа.